Центърът за близкоизточни изследвания ще представи някои глави от мащабното изследване на израелския историк Илан Папе „Етническото прочистване на Палестина”, публикувана през 2006 г. Папе, който е роден в Хайфа, Израел през 1954 г., понастоящем е професор по история в Университета на Екзетър в Обединеното кралство и е съ-директор на Центъра за етно-политически изследвания на Екзетър.
Глава първа. Едно “предполагаемо” етническо прочистване?
Етническото прочистване, според мнението на автора, е добре дефинирана политика на специфична група лица методично да елиминират друга група от определена територия на базата на религиозни, етнически или национални причини. Подобна политика включва насилие и много често е свързана с военни операции. Цели се да бъде осъществена с всички възможни средства, от дискриминация до изтребление, и води след себе си нарушения на човешките права и международното хуманитарно законодателство. Повечето методи на етническо прочистване са груби нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. и Допълнителните протоколи от 1977 г.
Дражен Петрович. “Етническо прочистване – опит за методология”, Европейски журнал по международно право ( Drazen Petrovic,“Ethnic Cleansing – An Attempt at Methodology”, Europеan Journal of International Law), 5/3 (1994), стр. 342-60.
Дефиниции за етническо прочистване
Днес терминът “етническо прочистване” е добре формулирано понятие. От абстракция, асоциирана почти изцяло със събитията в бивша Югославия, “етническо прочистване” започна да се дефинира като престъпление срещу човечеството, наказуемо от международното право.Особеният начин, по който някои от сръбските генерали и политици използваха термина “етническо прочистване”, напомни на учените, че са го чували и преди. Терминът е използван през Втората световна война от нацистите и техните съюзници, като хърватските милиции в Югославия. Корените на колективното изселване са, разбира се, много по-стари: чуждестранни агресори са използвали термина (или негови еквиваленти) и редовно са си служили с концепцията срещу местни населения от библейски времена до разцвета на колониализма.
Енциклопедия “Хътчинсън” дефинира етническото прочистване като насилствено изгонване, за да се хомогенизира етнически смесено население на определен район или територия. Целта на експулсирането е да се предизвика изселването на колкото е възможно повече жители, с всички средства, които са на разположение на агресорите, включително не-насилствени, както се случва с мюсюлманите в Хърватия, изгонени след Дейтънското споразумение от ноември 1995 г.
Тази дефиниция е възприета и от Държавния департамент на САЩ. Неговите експерти добавят, че част от същността на етническото прочистване е изкореняването с всички налични средства на историята на района. Най-популярният метод е обезлюдяване в рамките на “атмосфера, узаконяваща актовете на наказание и отмъщение”. Крайният резултат от подобни актове е създаването на бежански проблем. Държавният департамент на САЩ по-специално разглежда какво се случва през май 1999 г. в гр. Печ, западно Косово. Гр. Печ е бил обезлюден в рамките на двадесет и четири часа, резултат, който е можел да бъде постигнат единствено посредством предварително планиране, последвано от системна екзекуция. Имало е и спорадични кланета, целящи да ускорят операцията. Случилото се в гр. Печ през 1999 г. се е случило почти по същия начин в стотици палестински села през 1948 г. 1
Що се отнася до ООН и тя си служи с подобни дефиниции. Организацията обсъжда сериозно концепцията през 1993 г. Съветът на ООН за човешките права (UN's Council for Human Rights, UNCHR) свързва желанието на държава или режим да наложи етническо управление над смесена територия – подобно на създаването на Велика Сърбия – с употребата на актове като експулсиране и други насилствени средства. Докладът, публикуван от Съвета на ООН за човешките права определя актовете на етническо прочистване като актове на “разделяне на мъже от жени, арестуване на мъже, взривяване на домове” и впоследствие ново заселване на останалите къщи с друга етническа група. На определени места в Косово, отбелязва докладът, мюсюлмански бойци са оказвали съпротива: където съпротивата е била крайно упорита, експулсирането е било съпътствано от масови кланета.2
Планът “Далет” на Израел от 1948 г. съдържа репертоар от методи за прочистване, които един по един съвпадат със средствата, описани от ООН в нейната дефиниция за етническо прочистване, а така също и предпоставките за кланетата, които са съпътствали масовото експулсиране.
Подобни обяснения за етническо прочистване са също прилагани в научния и академичния свят. Дразен Петрович е публикувал едно от най-подробните изследвания върху дефиниции на етническо прочистване. Той свързва етническото прочистване с национализъм, изграждането на нови национални държави и национална борба. От тази перспектива той излага близката връзка между политиците и армията в извършването на престъплението и коментира мястото на кланетата в него. Това означава, че политическото ръководство делегира осъществяването на етническото прочистване на военно ниво без непременно да обезпечава някакви методични планове или да осигурява категорични инструкции, но без колебание относно целта.3
Така, в определен момент – и това отново отразява точно какво се е случило в Палестина – политическото ръководство спира да играе активна роля, когато механизмът на експулсиране се задейства и започва да се движи като огромен булдозер, тласкан от собствената си инерция, и може да се спре единствено след като е изпълнил задачата си. Хората, които завлича под себе си и убива, нямат нищо общо с политиците, които са го привели в действие. Петрович и други привличат вниманието ни към разликата между кланетата, които са част от геноцид, където те са предварително обмислени, и “непланираните” кланета, които са пряк резултат от ненавистта и мъстта, натрупани на фона на обща директива от по-високо, за да се проведе етническо прочистване.
По този начин енциклопедичната дефиниция, изложена по-горе, изглежда съответства на по-научния опит за концептуализация на престъплението етническо прочистване. И в двата случая етническо прочистване е усилие да се представи една етнически смесена страна като хомогенна, посредством изгонването на определена група хора и превръщането им в бежанци, докато се разрушават домовете, от които са изпъдени. Естествено, може и да съществува грандиозен план, но повечето от войските, ангажирани в етническо прочистване, не се нуждаят от директни заповеди: те предварително знаят какво се очаква от тях. Кланетата съпровождат операциите, но там, където се случат, те не са част от план за геноцид: те са ключова тактика за предизвикване на ескалация на борбата на населението, набелязано за експулсиране. Впоследствие изгонените биват изтрити от официалната и народна история на държавата и биват отстранени от колективната й памет. От етапа на планирането до крайното изпълнение, както е станало в Палестина през 1948 г., се оформя, според тези научни дефиниции, добре очертан случай на етническо прочистване.
Популярни дефиниции
Електронната енциклопедия Уикипедия е достъпен резервоар на знание и информация. Всеки може да влезе и да допълни или промени съществуващите дефиниции, поради това тя отразява – не толкова емпирично, колкото интуитивно – широкото обществено схващане за определена идея или концепция. Подобно на научните и енциклопедичните дефиниции, споменати по-горе, Уикипедия характеризира етническото прочистване като масово експулсиране, а също и като престъпление. Цитирам:
В най-широк смисъл, под етническо прочистване се разбира принудителното експулсиране на “нежелано” население от определена територия в резултат на религиозна или етническа дискриминация, политически, стратегически или идеологически съображения, или комбинацията от тях. 4
В статията се описват различни случаи на етническо прочистване през XX в., като се започва с експулсирането на българи от Турция през 1913 г. и се стига до израелското изтегляне на еврейски заселници от Газа през 2005 г. Списъкът може да ни се стори малко странен по начина, по който обединява в една и съща категория нацисткото етническо прочистване и преместването от страна на суверенна държава на собственото й население, след като го провъзгласява за нелегални заселници. Но тази класификация става възможна поради основна причина, която редакторите – в този случай всеки с достъп до сайта – възприемат за своя политика, а това означава да се уверят, че прилагателното “предполагаем” предхожда всеки един от историческите случаи в техния списък.
Уикипедия включва също и палестинската “Накба” (катастрофа) от 1948 г. Но не е ясно дали редакторите третират “Накба” като случай на етническо прочистване, който не оставя място за колебание, както в примерите за нацистка Германия или бивша Югославия, или дали го разглеждат като по-неясен случай, може би подобен на този с еврейските заселници, които Израел премести от Ивицата Газа. Един критерий, който този и други източници по принцип приемат, за да преценят сериозността на твърдението, е дали някой е бил изправен пред международен трибунал. С други думи къде виновниците са били подведени под отговорност, т.е. били са осъдени от международна юридическа система, цялото колебание отпада и престъплението етническо прочистване вече не е “предполагаемо”. Но като помисля, този критерий трябва да засяга и случаи, които е трябвало да бъдат изправени пред подобни трибунали, но това никога не се е случило. Това е, разбира се, в по-широк смисъл, а и някои ясно очертани престъпления срещу човечеството изискват дълга борба преди света да ги приеме като исторически факти. Арменците са научили това, в резултат на геноцида срещу тях: през 1915 г. османското правителство предприема масови избивания на арменския народ. Изчислено е, че до 1918 г. умират един милион души, но нито един човек или група от хора не са били подведени под отговорност.
Етническото прочистване като престъпление
Етническото прочистване се означава като престъпление срещу човечеството в международни договори, като този, който създаде Международния наказателен съд (International Criminal Court, ICC) и независимо дали е “предполагаемо” или напълно различимо, то е предмет на присъда от страна на международното право. В случая с бивша Югославия в Хага беше сформиран специален Международен наказателен трибунал, който да осъди виновниците и престъпниците, подобно на Аруша, Танзания, в случая с Руанда. В други случаи етническото прочистване се е дефинирало като военно престъпление дори когато не е провеждан легален процес, подбуден като такъв (напр. престъпленията, извършени от суданското правителство в Дарфур).
Тази книга е писана с дълбокото убеждение, че етническото прочистване в Палестина трябва да се запечата в паметта и съзнанието ни като престъпление срещу човечеството и че трябва да бъде изключено от списъка на предполагаемите престъпления. Виновниците тук не са неизвестни – те са една много специфична група хора: героите на еврейската война за независимост, чиито имена ще се окажат познати на повечето читатели. Списъкът започва с неоспоримия лидер на ционисткото движение Давид Бен-Гурион, в чийто частен дом са обсъдени и осъществени всички по-раншни и късни глави от историята за етническото прочистване. Той е бил подпомогнат от малка група хора, които в тази книга наричам “Консултацията”, специална клика, подбрана единствено с цел да набележи и скицира изселването на палестинците.5 В един от редките документи, отразяващ среща на Консултацията, тя е спомената като Консултантска комисия (Consultant Committee) - Haveadah Hamyeazet. В друг документ се появяват единадесетте имена на членовете на комисията, макар да са заличени от цензора (въпреки всичко, както ще стане ясно, аз успях да възстановя всички имена).6
Този комитет изготвя плановете за етническото прочистване и ръководи изпълнението, докато бива приключена работата по изкореняването на половината от местното население на Палестина. На първо място той е включвал най-висши офицери от бъдещата армия на израелската държава, като легендарните Игаел Ядин и Моше Даян. Към тях се присъединили фигури неизвестни извън Израел, но добре вплетени в местното общество, като Игал Аллон и Ицхак Садех. Тези военни си сътрудничели с това, което в наши дни бихме нарекли “ориенталистите”: експерти в областта на арабския свят като цяло и в частност на палестинците - или защото те самите идвали от арабски страни, или защото били учени в областта на близкоизточните изследвания. По-късно ще се срещнем с някои от тези имена.
И офицерите и експертите са били подпомагани от районни командири, като Моше Калман, който прочистил областта Сафед, и Моше Кармел, който изкоренил по-голямата част от Галилея. Ицхак Рабин е действал и в Лиид, и в Рамла, както и в старата част на гр. Ерусалим. Запомнете имената им, но се опитайте да не мислите за тях само като за израелски герои от войната. Те наистина са участвали в изграждането на държава за евреите и много от действията им разбираемо са почитани от собствения им народ, тъй като са помогнали да бъде предпазен от външни атаки, превели са го през кризи и преди всичко са му предложили сигурно убежище от религиозно преследване в различни части на света. Но в крайна сметка историята ще отсъди как тези постижения ще натежат на везната, когато на отсрещната страна стоят престъпленията, които са извършили срещу местното население на Палестина. Сред другите районни командири са Шимон Авидан, който прочистил юга и за когото много години след това неговият колега Рехавам Зееви, който се е сражавал с него, казва: “Командири като Шимон Авидан, командир на бригада “Гивати”, си разчистваха пътя напред през десетки села и градове”.7 Негов помощник бил Ицхак Пундак, който през 2004 г. казва пред в. “Аарец”: “ [Пред нас] имаше 200 села и те бяха унищожени. Ние трябваше да се погрижим за тях, защото в противен случай в тях щяха да живеят араби[именно в южната част на Палестина], както имаме в Галилея. Щяхме да имаме още един милион палестинци”.8
На място е имало и офицери от разузнаването. Далече от това да бъдат просто събирачи на информация за “врага”, те не само играели основна роля в прочистването, но и участвали в някои от най-лошите зверства, съпътстващи масовото изселване на палестинци. На тях била дадена последната дума да решат кои села ще бъдат разрушени и кои от жителите им ще бъдат екзекутирани.9 В спомените на оцелели палестинци те са били тези, които след като е окупирано село или квартал, са решавали съдбата на обитателите му, което можело да означава затвор или свобода, живот или смърт. През 1948 г. техните операции са били ръководени от Исер Харел, в последствие първата личност оглавила “Мосад” и “Шабак”, израелски тайни служби. Образът му е познат на много израелци. Нисък на ръст, с тромаво телосложение, през 1948г. Харел имал скромното звание полковник, но въпреки това бил най-висшият офицер, който надзиравал всички операции по разпитите, списъците на заподозрените и другите подтискащи особености от живота на палестинците под израелска окупация.
И накрая, струва си да повторим, че от която и страна да бъде погледнато – правната, научната, дори до най-популистката – етническото прочистване днес неоспоримо се определя като престъпление срещу човечеството и тъй като включва военни престъпления със специални международни трибунали, които подвеждат под отговорност тези, които са планирали и извършили актове на етническо прочистване. Без значение от казаното досега трябва да допълня, от дистанцията на времето, че можем да решим да приложим - и то доста честно, за да има шанс мирът в Палестина трябва да приложим – правило, излязло от употреба в този случай, но при едно условие: че политическото решение, нормално възприемано като важно за съгласуване и от САЩ и от ООН, тук също се приложи, а именно безусловното връщане на бежанците по техните домове. САЩ подкрепила подобно решение на ООН за Палестина, това от 11 декември 1948 г.(Резолюция 194), за кратко – много за кратко. До пролетта на 1949 г. американската политика вече очевидно се преориентирала в произраелска посока, превръщайки посредниците от Вашингтон в антипод на честния посредник, тъй като те предимно игнорирали палестинската гледна точка като цяло и по-специално пренебрегвали правото на палестинските бежанци за завръщане.
Реконструиране на етническо прочистване
Ако се придържаме към дефиницията за етническо прочистване, както е дадена по-горе, ние се освобождаваме от нуждата да навлезем дълбоко в изворите на ционизма като идеологическата причина за етническото прочистване. Не че предметът не е важен, но той вече успешно е разглеждан от много палестински и израелски учени като Уалид Халиди, Нур Масалха, Гершон Шафир и Барух Кимерлинг, както и др.10 Макар че бих желал да се концентрирам върху непосредствената обстановка, предшестваща операциите, ще е от полза за читателите да резюмираме основните доводи на тези учени.
Една добра книга, с която можем да започнем, е книгата на Нур Масалха “Експулсиране на палестинците”11 (Nur Masalha, Expulsion of the Palestinians), която ясно показва колко дълбоко в ционистката политическа мисъл е била вкоренена, и все още е, концепцията за преместване. От основателя на ционисткото движение Теодор Херцел до главните ръководители на ционистката инициатива в Палестина, прочистването на територията е било добре обоснован избор. Един от най-либералните мислители на движението Лео Моцкин го формулира през 1917 г.:
Нашето мнение е, че колонизирането на Палестина трябва да протече в две насоки: израелско заселване в Ерец Израел и разселване на арабите от Ерец Израел в райони извън страната. Прехвърлянето на толкова много араби може на пръв поглед да изглежда икономически неприемливо, но въпреки всичко е практично. Не са нужни толкова много средства, за да се пресели палестинско село на нова територия.12
Фактът, че гонителите са новодошли в страната и че са част от колонизаторски проект, свързва случая в Палестина с колонизаторската история на етническо прочистване в северна и южна Америка, Африка и Австралия, където белите заселници по правило са извършвали подобни престъпления. Този интригуващ аспект от историческия пример, който Израел предлага, е станал обект на няколко съвременни отлични изследвания. Гершон Шафир и Барух Кимерлинг ни информират за връзката между ционизма и колониализма, връзка, която може първоначално да ни наведе по-скоро към експлоатация, отколкото към експулсиране, но веднъж след като идеята за изключително еврейска икономика става централна част от картината, вече не е имало място за арабски работници или селяни.13 Уалид Халиди и Самих Фарсун свързват централното място на идеологията за преместване по-тясно с края на мандата и питат защо ООН е поверила съдбата на толкова много палестинци на движение, което очевидно е включвало преместване в своята идеология.14
Няма толкова да се стремя да излагам идеологическите наклонности на онези, които са въвлечени, колкото да разкрия систематичното планиране, с което са превърнали една смесена област в чисто етническо пространство. Това е целта на въвеждащите глави. Ще се върна на идеологическата връзка в края на книгата, когато я разглеждам като единственото адекватно обяснение, с което разполагаме за етническото прочистване от Израел на палестинците, което започва през 1948 г. и по различни начини продължава и до днес.
Втора, и по-неприятна задача ще бъде да реконструирам методите, които Израел използва за провеждане на своя грандиозен план за експулсиране и унищожение, и да проверя как и до каква степен те са били присъединявани към актовете на етническо прочистване. Както изтъкнах по-горе, ако никога не сме чували за събитията в бивша Югославия, а сме наясно единствено със случая в Палестина, ще ни е простено да смятаме, че дефинициите на САЩ и ООН са вдъхновени от “Накба” до най-малките подробности.
Преди да се заровим в историята на етническото прочистване в Палестина и да се опитаме да размишляваме върху значението, което то има и до днес, би трябвало да спрем за момент и да помислим за относителните цифри. Бройката три четвърти милион изселени палестинци изглежда “простичка”, поставена в контекста на преместването на милиони хора в Европа в резултат на Втората световна война, или разселванията, които стават в Африка в началото на XXI в. Но понякога е необходимо да се съпоставят цифрите и да се мисли в проценти, за да се разбере величината на трагедията, която е погълнала населението на една цяла държава. Половината от местното население, живеещо в Палестина, е изтикано от нея, половината от неговите села и градове са разрушени и само много малък брой от това население е успяло да се завърне.
Но зад цифрите е дълбоката бездна между реалност и представяне, което е най-озадачаващото в случая с Палестина. Наистина е трудно да разберем и поради тази причина да обясним защо едно престъпление, което е било извършено в съвременната епоха и в един критичен момент от историята, и което е трябвало да бъде представено от чуждестранни репортери и наблюдатели на ООН, е било толкова напълно игнорирано. И освен това няма спор, че етническото прочистване от 1948 г. е било почти напълно заличено от колективната световна памет и изкоренено от световното съзнание. Представете си, че не чак толкова отдавна, в която и да е държава, с която сте запознат отблизо, половината от цялото население в рамките на една година бъде насилствено пропъдено, половината от селата и градовете му бъдат сринати със земята, а от тях останат само отломки и камъни. Представете си сега вероятността, че по някакъв начин този акт никога не бъде отбелязан в историческите книги и че всички дипломатически усилия да се реши конфликтът, избухнал в тази страна, изцяло ще заобиколят, ако не и игнорират, това катастрофално събитие. Колкото до мен напразно търсих в световната история, такава, каквато я познаваме в последиците от Втората световна война, за случай от подобно естество и за съдба от този вид. Има други, по-ранни случаи, които се разглеждат по подобен начин, като етническото прочистване на не-унгарците в края на XIX в., геноцидът над арменците, и холокостът, извършен от нацистката окупация срещу пътуващия народ (ромите, известни и като синти) през 40-те години на XX в. Надявам се, че за в бъдеще Палестина няма повече да бъде включвана в този списък.
Бележки
1. Държавен департамент, Специален доклад на тема “Етническо прочистване”, 10 май 1999 г.
2. ООН, Доклад след Резолюция 819 на Съвета за сигурност, 16 април 1993 г.
3. Drazen Petrovic, 'Ethnic Cleansing - An attempt at Methodology', European Journal of International Law, 5/3 (1994), pp.342-60.
4. Това всъщност е взето директно от Петрович, пак там, стр. 10, обяснителна бележка 4, който цитира “Кратка история на етническото прочистване” на Андрю Бел-Фиалков (Andrew Bell-Fialkow, “A Brief History of Ethnic Cleansing”).
5. Най-важните срещи са описани в Глава 3.
6. Архивите на Бен-Гурион, Раздел “Кореспонденция” (Ben-Gurion Archives, The Correspondence Section), 1.01.1948-07.01.48, документи 79-81. От Бен-Гурион до Галили и членовете на комитета. Документът също осигурява списък от 40 палестински лидери, набелязани за атентати от силите на Хагана.
7. В-к “Йедиот Ахронот”, 2 февруари 1992 г.
8. В-к “Аарец”, Пундак, 21 май 2004 г.
9. Подробно ще опиша как е действала в следващите глави, но силата да разрушава е заповедта, изпратена на 10 март на войската, а специалните заповеди, позволяващи екзекуции са в архивите на Израелските отбранителни сили, ИОС (IDF Archives), 49/5943 док.114, 13 април 1948 г.
10. Вж. дадените по-долу източници.
11. Нур Масалха, Nur Masalha, Expulsion of the Palestinians: The Concept of “Transfer” in Zionist Political Though, 1882-1948 and The Politics of Denial: Israel and the Palestinian Refugee Problem.
12. Alexander Bein (ed.), The Mozkin Book, p. 164.
13. Барух Кимерлинг, “Ционизъм и територия: Социо-териториалните измерения на ционистката политика” (Baruch Kimmerling, Zionism and Territory: The Socio-Territorial Dimensions of Zionist Politics); Гершон Шафир, “Земя, труд и корените на израелско-палестинския конфликт” (Gershon Shafir, Land, Labour and the Origins of the Israel-Palestinian Conflict, 1882-1914 ) и Ури Рам, “Перспективата на колониализма в израелската социология” при Папе (изд.), “Израелско-палестинският въпрос”, стр. 55-80 (Uri Ram, “The Colonialism Perspective in Israeli Sociology” in Pappe (ed.), The Israel/Palestine Question, pp. 55-80).
14. Халиди, “Всичко, което остава” (Khalidi, All That Remains), и Samih Farsoun и C. E. Zacharia, Palestine and the Palestinians.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Център за близкоизточни изследвания .Center for middle east studies 
Публикации
